Търси ...

Търси
Хотели





arrowРазширено търсене

Топ дестинации

Топ хотели

История и култура

» Народни носии

Женска носия

Женска носия, България

Сукмената женска носия е най-масово разпространена. Широк е териториалният й обхват: предимно планинските области на централните български земи, както и крайморските райони на Черноморието и Югоизточна Тракия. Най-често сукманът е без ръкави, а по-рядко – с късо ръкавче. На определени места сукманът е и с дълъг ръкав. Обикновено към ръкавните отвори са прикачени “опашки” – ивици от тъканта на сукмана, които се приемат за редуцирани в декоративни елементи някогашни ръкави, загубили утилитарното си предназначение. Украсата на тази дреха е съсредоточена по полите, по пазвите и по краищата на ръкавите.
Основният състав на женската двупрестилчена носия се определя от риза, две престилки (закрепени на кръста – една отпред и една отзад) и колан. Ризата е предимно от вида на бърчанките, с преден и заден отвесен плат, които оформят набори и дипли по горната част – почти открита под горните дрехи.

Мъжка носия

Мъжка носия, България

Цветът на горните дрехи определя вида на българското мъжко народно облекло. Мъжката белодрешна носия включва в състава си туникообразна риза, гащи и горни дрехи от бяла, тепана тъкан. Силуетът на белодрешния костюм се определя от горната дреха. Тя е с клината кройка и значителна дължина. Поясът е неизменна принадлежност: декоративна, предимно червена тъкан. Завива се стегнато около кръста на мъжа.
Обособяването на втория вид мъжка носия – чернодрешната – е част от общия за страната процес на потъмняване на мъжкото облекло. От края на 18 в. до към средата на 19 в. мъжкото облекло вече не се приготвя от бяла аба. Шие се от черен шаяк с променена кройка на гащите и на горните дрехи. Гащите са широки, с обилна украса от черен гайтан. Любопитна е широко разпространената народна представа за тях: колкото са по-набрани и колкото по-ниско и надиплено е дъното им – толкова е по-заможен притежателят им.

Накити

Накити, България

За да бъде един костюм завършен със завиден вкус и умение са прибавени и метални накити. Те придават празничност и тържественост на облеклото. Пафтите, коланите, пръстените, гривните, монетните украшения по гърдите, иглите за забождане на косата и много други с изящната си изработка са шедьоври на народното изкуство, изваяни от големи български майстори златари.
Лазарките в Софийско са като пъстрокрили пеперуди с короноподобни накити на главите- развяващо се коило, косичници, прочелници. А звънът на сребърните накити и гердани е музикалният съпровод на тяхната игра. Може би все пак най-изящните български накити си остават пафтите. Те са изработени от злато или сребро, от майстори златари и изобразяват различни битови картини. Всяка една мома задължително носи голяма пафта като завършек на своето празнично облекло.

Пафти

Пафти, България

Синя джанфезена рокля, елече от ален атлаз, пъстра божигробска престилка, сребърни пафти. Това е представата за красива и гиздава българска народна носия. В нея неотменно присъстват пафтите. Било те сребърни или златни, те са това допълнение, без което носията не е същата, тя е "духовно обеднена", нещо в нея липсва, а когато се сложат те правят носията изящна, карат всички да се обръщат след нея и да се дивят на майстора, който е сътворил това изящество и на девойката, която им вдъхва живот. Сукмената носия също се носи и с къс колан, тъкан на кори, чиито краища се закопчават с пафти – типичен металически накит, лят или кован, с преобладаващо растителна орнаментика, а понякога с апликирани седефени божигробски плочки с иконографски сюжет.

Коледарски носии

Коледарски носии, България

Източнобългарските коледарски украси са доста пищни и разнообразни. Характерни за тях са прясно набраните китки от цветя, бръшлян и чемшир, дългите нанизи пуканки, които се увиват около калпака вълнообразно, зигзагообразно или на спирала. Чемширените китки се пришиват изправени около калпака, от челото до тилната част. На челото, заедно с чемшир, е бодната една китка цвете, което придава на украсата вид на сватбена корона. Характерна е и коледарската корона от чемшир, помпони от вълнена прежда и малки огледала. Много красота има и в коледарските накити по елеците. Ланци от маниста са забодени на гърдите от двете страни на елека, към който са прикрепени китки чемшир. Коледарският реквизит се допълва от дълъг обреден прът, носен от един коледар. На него посетените стопани връзват пешкири.

Цървули

Цървули, България

Цървулите са се носили и от мъжете, и от жените. Приготвяли ги у дома от сурова говежда, биволска или свинска кожа. Обували ги над вълнени чорапи или навуща, пристягайки ги с нанизани по цялата им външна дължина върви. Те са били практични и удобни, подходящи за климатичните условия в страната и за традиционния начин на живот на българите. Изчезнали напълно едва през четиридесетте години на 20 век, когато ги заместили гумените им "потомци" и различните видове фабрични обувки. Цървулите, традиционните обувки на българския селянин, днес могат да се видят по-скоро в града, отколкото на село. Освен от етнографските музеи, те са купувани и от магазините за сувенири, за да украсяват домовете на интелектуалци и колекционери и за да съхранят българският бит, старинност и самобитност.

нагоре